приятели
Там някъде,в тъмните нощи,
на масата с нежни цветя
остана самотна без срещи
единствено тя-тишина.
Два стола и маса квадратна,
две чаши с искрящо вино.
Покривките бели досадно
напомнят какво е било:
усмивки и спор до безкрая,
унилост и жалък копнеж,
стремеж да открият оная-
Любовта, във сърдечен летеж.
Летеж,но без ясна посока-
два свята,две тъжни луни,
две цели,две сърца тъй различни,
но биели в ритъм един.
Пътеки пред тях се разстилат-
живот от цветя и сълзи,
но спомена двама ще пазят
за това-какво са били.
на масата с нежни цветя
остана самотна без срещи
единствено тя-тишина.
Два стола и маса квадратна,
две чаши с искрящо вино.
Покривките бели досадно
напомнят какво е било:
усмивки и спор до безкрая,
унилост и жалък копнеж,
стремеж да открият оная-
Любовта, във сърдечен летеж.
Летеж,но без ясна посока-
два свята,две тъжни луни,
две цели,две сърца тъй различни,
но биели в ритъм един.
Пътеки пред тях се разстилат-
живот от цветя и сълзи,
но спомена двама ще пазят
за това-какво са били.
© Петя Кръстева All rights reserved.
