Приятелки
Липата рисува със пръсти зелени
тайнствени знаци по твойто лице.
Под нейната сянка и аз, като тебе,
се превръщам отново в малко дете.
Отново на звездната карта чертаем
своя път на изгряващи, млади звезди.
Нови вселени да открием мечтаем,
път да намерим през неизвестни земи.
Пръсти сплели в безмълвна молитва,
към широкия свят отправили взор,
всичко свято за нас обещаваме
в замяна на място в небесния двор.
Край липата наша аз минах случайно,
самотна старее тя, клони привела.
И пейката наша там вече я няма.
И всяка от нас своя път е поела.
Години минават и, когато се срещнем,
думите идват все по-кратки и рядко.
И само в очите малко пламъче свети -
отблясък от огъня на неоткрити планети.
© Веселка Пенова All rights reserved.
