Приятелско намигване и поглед
скришом!
Уж разговори искрени, шеги...
Но чувам как пресечено до мене
дишаш,
когато по случайност докоснеш ме.
Нали?
Заглеждаш се в осанката ми женствена
потайно!
А всичко имам си, че и отгоре!
Аз знам, че няма как безстрастен да
останеш!
С природата не може да се спори!
Приятелски усмивки и споделяне...
по малко!
Как с мъж съмненията женски да деля?
Приятелство, но с граници обречени
и жалко,
че пречките за него са безспорни! За беля!
Но няма да допуснем да прекрачим
тази мярка!
И да не е съвсем приятелство, уви!
По-ценно е от всяка авантюра
кратка!
От нея цял живот боли! Горчи!
© Катя All rights reserved.
...други думи след прочита не невероятни стихове...нямам!
Поздрав!