Dec 17, 2020, 10:50 AM

Приятелство

  Poetry » Civic
810 0 0

Ако някой във вярност към теб се кълне,

виж слънцето дали е изгряло!

Отвръщай му тихо, с "да" или с "не",

да запазиш сърцето, любящо и цяло.

 

Като есенен дъжд думи се леят,

студени, разкъсващи с леден откос.

Нека далеч от теб да живеят,

да задават на други въпрос след въпрос.

 

Ако след време отново от теб има нужда,

виж слънцето пак дали е изгряло.

Вчера бе братска, днес просто е чужда,

"Приятелство"- дума, изписана в бяло.

 

Явор Перфанов©

16.12.2020 г.

Г. Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...