Приятелство и любов
Приятел нямаш ли до тебе верен,
ръка във труден миг да ти даде.
Животът ти не бил би пълен
и все за нещо ще гризе.
Искрица няма ли да палне
пожара, тлеещ вътре в теб.
Със пепел той ще се покрие
или ще стегне се от лед.
Не духне ли те вятър буен,
да почне буря в теб сега.
Оставаш сам и мижитуркаш,
изпуснал вечното, мига.
Сърце не трепне ли от нежност,
изсъхва то от самота.
Очи не видят ли копнежа,
ще гледат свойта празнота.
Любов не грабне ли душата,
едничка нейде ще скърби.
Повярваш ли във чудесата,
наново раждаш се и ти.
© Христо Костов All rights reserved.
