Feb 23, 2016, 7:40 AM

Призив

  Poetry
507 0 4

Българийо, ти обич многовечна,
на две държави кой те раздели?
Едната е провинция далечна,
а другата е столицата ни.

 

По кой модел и теб те разделиха?
Не сме ли Аспарухови чеда?
Произходът си селски, бързо скриха,
а някой се изхранват от това.

 

Добре живеят в столицата вече.
Провинцията, огън я гори.
Родината ни, в черно се облече,
щом разпиля се снопът със стрели.

 

Сякаш подражание на храма -
два Синода на единствен Бог...
Държавата България я няма,
но има още български народ.

 

А кипне ли кръвта му раздвоена,
Европа ще сведе пред теб глава.
Кому е нужна срязаната вена?
Една за всички, всички за една!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...