Apr 8, 2022, 11:38 PM

Признание

  Poetry
476 0 0

 

На традициите не робувам,
живея ден за ден,
но тихичко си в мислите бленувам,
постигам целните мечти. 

На суетата не слугувам,
живея простичък модел,
но тихичко в охолство си празнувам
духовна сладост в дом сплотен. 

На мъдростта отдавам почит, 
а любовта - поставям я на пиедестал, 
скромност - казват: " краси човека",
благородство - тази ценност Бог на силните е дал. 

Истинска не съм,
лицемерна в малкото си време -
усмихвам се, но не знаете коя съм,
човек - греховен като всички вас!
Обредността не ме спасява,
дори старание в "добрия тон" и праведни дела.

На старите писания се доверявам,
макар да не живея в библейски времена,
словата в КНИГАТА ме проверяват
и ме карат да ПРОСТЯ... 

                  Кр.Генева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...