Признание
след сто години отново ще горя
във огъня във който ти запали,
там някъде във вечността...
Ще го кажа на звездите,
които ме изслушват всяка нощ,
ще го повторя и на изгрева,
който събира сълзите ми...
Нека да ме чуе и вятърът,
той ще ти прошепне и ще те накара
там някъде във теб,
в душата нещо да потрепне...
Ще чакам дъжда и облаците,
измръзналите песни и на птиците,
а с тях ще долети и твоето "Обичам те"...
© Радка Марчева All rights reserved.