Feb 10, 2005, 10:49 PM

Признание

  Poetry
1.3K 0 1
След сто години пак ще те обичам,
след сто години отново ще горя
във огъня във който ти запали,
там някъде във вечността...
Ще го кажа на звездите,
които ме изслушват всяка нощ,
ще го повторя и на изгрева,
който събира сълзите ми...
Нека да ме чуе и вятърът,
той ще ти прошепне и ще те накара
там някъде във теб,
в душата нещо да потрепне...
Ще чакам дъжда и облаците,
измръзналите песни и на птиците,
а с тях ще долети и твоето "Обичам те"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...