Всяка нощ идваш в съня ми.
Докосваш косите ми,
галиш очите ми.
Притискаш ме до себе си,
целуваш ме, не говориш.
Като призрак в сенките
тихо бродиш и мълчиш.
И всяка нощ си тръгваш.
Празен, но щастлив!
Облечен в бяло - от любов гориш.
На леглото ми за сбогом
червена роза с бодли..
Оставена, седи и чака
да я зърна призори.
От бодлите що ги има,
розата кърви..
Но кръв ли е,
за да кърви.,
кръв или сълзи..
Сълзи от самота,
от скръб и празнота..
© Памела All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
