Призрак от вчера
Стоиш пред мен, а само сянката ти плаче.
В ръцете ти вината нарисувана е върху кръст.
От него моите сълзи се стичат тъжно
и с дъжда от вчера сега приличат ми на мъст.
Дошъл си пак да просиш за пощада.
Сърцето ми да окрадеш със призрак нов.
Любов наричаш ти лъжата си коварна,
но аз зарових вече твоя лик във обичлива пръст.
Обидата ти, знай, аз лесно ще преглътна.
По навик стар дори ще ти простя.
Но ти ще си простиш ли, че излъга
ръце, с които си делил и хляба, и страстта.
Очите ти аз искам да забравя.
От огъня ми вече няма и следа.
Превърна в пепел всяка нежна дума,
останала е само болка в моята душа.
В ръцете ти вината нарисувана е върху кръст.
От него моите сълзи се стичат тъжно
и с дъжда от вчера сега приличат ми на мъст.
Дошъл си пак да просиш за пощада.
Сърцето ми да окрадеш със призрак нов.
Любов наричаш ти лъжата си коварна,
но аз зарових вече твоя лик във обичлива пръст.
Обидата ти, знай, аз лесно ще преглътна.
По навик стар дори ще ти простя.
Но ти ще си простиш ли, че излъга
ръце, с които си делил и хляба, и страстта.
Очите ти аз искам да забравя.
От огъня ми вече няма и следа.
Превърна в пепел всяка нежна дума,
останала е само болка в моята душа.
© Таня Кирилова All rights reserved.
