"Проклети да са прокълнатите!"... Извика той. "Те имат грехове да изкупуват. Белязани са те не с кръст, не с миро, а с белега дяволската мъст... Нека ги облизва мрака, да пълзят във кал, нека да напрягат сетивата си, додето сетният камбанен звън ги поведе във Ада... Сам Бог е отредил на нас каквото ни е нужно! Очи - да оценяваме красивото, ръце - да се прегръщаме от чувства, крака - да стигнем на върха... Това сме ние хората на Бога! Другите на плещите ни тегнат, товар от тъмни сили, изпратен да почерни прекрасните ни Райски мигове..." Но, нека спрем със думите на този господин! Наричам го така, без уважение, а със презрение. Защото кой бе той? Един издут костюм в различни пози, с усмивка на лицето си - гримаса, надянал на врата си вратовръзка, подобно на бесилка, прихванал в пръсти бляскави кристали, с език погалващ златният си зъб... Накратко казано: един прокажен, лишен от съвест, сграбчил си мечтите, вярващ в безтегловното пространство... на главата си! Той беше цар на глупостта! Прокажени са бедните на ч у в с т в а !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.