Проксима
Къде ли си? Изгубих те сред бездните
в залутаните сенки от забрава.
В последен танц със залезите – звездните –
последната любов си заминава.
Изгубих те сред стихналите делници
на стихналите си вселени
и трупа в небесата ледници
най-тъжната любов – несподелена.
Къде ли си? В скръбта на серенадите
цигулкови оазиси сънувам.
Къде ли си? Безпаметно Плеядите
в съня на неродените танцуват.
И всяка нощ, пътувайки към себе си,
отново и отново те измислям.
Къде ли си, къде ли си, къде ли си? –
Безумно небесата ти ми липсват.
И всяка нощ в самотната ми лудница
безсъниците вият ненаситно.
Любов – одрипавяла блудница –
в пустинята на мислите ми скита.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
