Jul 8, 2008, 11:30 AM

Прокълнах се да бъда все същата. 

  Poetry
722 0 14

Изкачих се над писъка. С вярата.

И погълнах лъчите на мрака.

Често в залез осъмвам, озъбена,

изпотена от всичкото чакане.

 

 

Пих от тъмна река. На завръщане

към земята, от студ вкоченената.

Тя ми взе и душата. До пръсване

в мен се вкопчи. Крещях със Вселената.

 

 

После нежно целунах простора й.

Ненавиждам надежди прогонени.

Аз надничам и стоплям се в пазвите

на сълзите си тихо отронени.

 

*

 

Утре пак ще се вдигна над писъка.

И ще моля Луната и Слънцето

да ми върнат душата. От искане

прокълнах се да бъда все същата...

 

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??