Jun 4, 2011, 9:25 PM

Пролет

  Poetry
1.3K 0 9

На 11 март светът бе потресен от невиждана трагедия в Япония. Земетресението причини тежка авария в ядрената електроцентрала Фукушима-1. 

50 мъже, пожелали да не се съобщават имената им, рискувайки здравето и живота си, доброволно са останали да се справят с аварията...


 

Тя е сън на забрава, дълбоко в пръстта

на ранена от спазъм сърдечен планета.

Тя е скрита тревога в зова на ята,

под чиито криле се разсъмва в небето.

 

И е жива – с тръпчивия вкус на сълза

под кората на тъжни дървета, превити.

... и решимост на мъж, във очите познал

на стихия зловеща гнева ненаситен,

 

за да срещне зората на новия ден

стрък зелен, над отломките дръзнал да вдиша

и светът да въздъхне, внезапно спасен,

с нежен взрив на щастливо напъпила вишна.

 

Март 2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....