Пронизване
Добър стрелец си. Точно ме улучи.
Куршумът във сърцето ме прониза.
Такава смърт присъща е за куче,
което е съдрало чужда риза.
Очите ми, отворени и мокри,
луната отразяват мразовито...
И хищниците са добри животни...
Куршумите се впиха без да питат.
На спусъка не му е нужно чувство,
а длан, която никак не трепери.
Трофей съм вече в твоето безчувствие,
което ме поиска и уцели.
Сега горя във собствените мисли
и адът ми се струва родна къща.
Дори да знам, че огънят пречиства,
мечтая си за твоето прегръщане...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
