пропадане
818
0
1
По-бели сме от лястовици
във тайнството
на час безкраен.
Докато със черна светлина
не прободе сърцата ни нощта.
Разбойнишка луна,
събрала във ръката си
магията на скритите
безсъния и лудост.
В Земята се промъква
мълния...
Над пясъци и клюмнали жита
летим - през болката
на отбраняваща се самота.
Като завръщане
от търсене
на отговорите
сме искрено загадъчни
и непознати.
Достигнали разпятието
на страстта
в най- топлите посоки
на желанията.
Изгубени лежим
в кръга на ада,
изял
кръвта
на любовта ни.
По-черни сме от гарвани
под гръмотевиците
на мълчанието...
© Дакота All rights reserved.
