Mar 30, 2011, 12:18 AM

Прошка

  Poetry
984 0 1

Помниш ли, кажи,

какво ми причини,

когато само дете бях аз,

но тогава това не те спря, нали?

Сега гледаш ме в очите ти

и мислиш, че не помня нищо,

че времето всичко заличи.

Все използваш имена,

които да докажат любовта,

чудиш се какво става

и защо не звъня!

Защо винаги, щом кажеш:"Прости ми",

аз се усмихвам, но мълча.

Но знай...

Прошка ще получиш ти,

когато осъзнаеш какво ми причини...

дотогава не моли,

а просто замълчи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...