Jun 8, 2007, 10:18 PM

ПРОШКА 

  Poetry
910 0 3
ЗАГОВЕЗНИ


Всички сме отгледани от къс месо
и научени сме да живеем честно.
С много хъс и с лишение не едно,
макар, че не винаги било е лесно!


Някога при мама и при татко
хамкахме се със халва.
Детството ни беше сладко,
много отдавна бе това.


На родителите да целунем днес ръка!
Понякога пред тях били сме грешни.
На децата прошка да дадем сега
и те да помнят адетите ни отколешни!


Съвестта си да запазим чиста!
Да се стараем по-малко да грешим!
Много обич никога не е излишна,
с нея лошотията в душите си ще победим!


Да прощаваме неволни грешки,
свързани със младостта!
И нека в отношенията човешки
да запазим опита на възрастта!

© Цанка Митова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съвестта си да запазим чиста!
    Да се стараем по-малко да грешим!
    Много обич никога не е излишна,
    с нея лошотията в душите си ще победим!
    ...
    Браво, мила!!!
  • Всеки греши,но най трудно е да простим не само на другите,а на самите себе си!
    Поздрав!
  • Ха дано!!! Все по-трудно ни е, все по с половин уста и половин душа искаме прошка, а любовта ни е все по-хищна и нетрайна...Докъде ли ще я докараме?
    Поздрави,Цане, за хубавото стихотворение!
Random works
: ??:??