Feb 3, 2005, 11:32 AM

Прости 

  Poetry
1120 0 0
Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между
Небето и Земята.
Като камък гранитен
от скала се откърти-
самотно дихание
на душата ми мъртва.
Прости ми!
Отплувам към онази синева-
за нея говори ми ти,
някъде-далече от гнева
на мойта последна надежда,
която шепти,
която крещи-
Моля те! Прости!

© Ивомир Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??