Прости ми...
Прости ми...
Прости ли ми болката в сърцето,
мъката от грубите слова?
Не виждам прошка на лицето,
нима я криеш в своята душа?
Да те раня не съм желала,
да напоя очите със сълзи.
Прости за всяка капчица проляна,
за всяка думичка, която те рани.
Със тишина не ме наказвай!
Крещи ми, удряй ме дори.
Сърцето ми от вяра не опразвай,
а с поглед само мен сега спаси.
Прости ли ми за всичко преживяно,
за умората по твоите ръце?
Прости ли ми за страдание неизживяно?
Прости ми, падам ти на колене.
Прости ли ми болката в сърцето,
мъката от грубите слова?
Не виждам прошка на лицето,
нима я криеш в своята душа?
Да те раня не съм желала,
да напоя очите със сълзи.
Прости за всяка капчица проляна,
за всяка думичка, която те рани.
Със тишина не ме наказвай!
Крещи ми, удряй ме дори.
Сърцето ми от вяра не опразвай,
а с поглед само мен сега спаси.
Прости ли ми за всичко преживяно,
за умората по твоите ръце?
Прости ли ми за страдание неизживяно?
Прости ми, падам ти на колене.
© Мари Пиф All rights reserved.
