Прости на лисицата
Живота надежди не оправдава.
Ти неговите трябва да разбереш.
Да простиш на лисицата, че е такава.
Да не прощаваш на самотата.
Да оставиш най-бавният блус,
на каишка да води сетивата ти.
Да не ти трябват очи.
(нали никой не вижда в мрака...)
И някой да извика:
- Чакам те...!
Ако припознаеш за своя
най-самотната къща,
а цепнатините на пода
пробили са плевели -
виж къде е камината.
Има ли сажди отвътре,
а вън до комина гнезди ли сова -
подсладени ще са дните ти...
с огън.
- Обичаш ли ме още?
- А ти искаш ли...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
