Прости ни, Апостоле
Що години скита и бори се -
и преследван, и дрипав, и гладен -
все за Нея с едничката мисъл.
И за Нея живота си даде.
За да може народът поробен -
твоят Господ един на душата -
да възкръсне щастлив и свободен,
да захвърли хомота раята.
Все за Нея какъв ли не стана -
въглищар, заптие и търговец...
И отваряше рана след рана
в тебе всяко прераждане ново.
Не угасват очите ти сини
и е жива мечтата ти свята.
Но, Апостоле, днеска прости ни,
че изгаврихме тъй Свободата!!!
© Борко Бърборко All rights reserved.
