Мъглите мързеливо по склона пълзят.
Събличат до голо красивата гледка.
Извира от всяка гънка, забързан денят.
Пътят плете безумно виеща се плетка.
Устремен нагоре, погледът е към върха.
Спира... остър завой... поема по ръба...
пропасти бездънни превземат дъха...
Не гледай надолу! Поел си своя следа...
Върви все нагоре, сипеите изчиствай,
по въжета тънки жонглирай и премини,
не дави се във водите кални, вмирисани,
кармата си мълчаливо, достойно приеми! ...