Просто Майка
Просто Майка
По улицата срещнах аз жена,
тя плачеше и се молеше в нощта.
Милост искаше за своите деца -
парченце хляб и малко свобода.
Нима искаше много, кажете ми,
бе хора,
нима тя искаше от вашата вина,
та отвръщахте глава?!
Не, тя искаше само малко доброта.
Но нито зарад черната кърпа на глава й
или зарад кръста в ръка й
пренебрегвахте нея
и не съжалихте я в дъжда.
Само гледахте я с очи разярени
и с нотка на презрение.
Без глас нареждахте й строго,
че и вие нямате много!
Но вече тя не искаше нищо от вас -
само добра душа и топъл глас.
Отново й обърнахте глава
и остана в тъмнината сама.
Започна да ридае тогава
"За какво?" - никой не знае.
И тогава се зарече,
че ще сложи край на всичко вече.
Взе ножа,вените си поряза
и пак никой нищо не забеляза.
Кръвта й се сля с дъжда,
а сълзите й с калта.
И последните й думи не бяха
"Помогнете ми!" , а
"Простете ми за всичко, мили хора!"
© Деси All rights reserved.
