Често си задавам куп въпроси

и отговорът често ми тежи.

И свобода ли трябва да се проси?

Та тя се съизмерва със мечти…

Не е ли безпределна свободата?

Пожарникар промива ми ума.

Ръждясва ми от питанки душата,

а с нея корозира и смеха.

Скърцам в лабиринта непонятен,

а исках като птица да летя.

Да прося ли съм в този свят изпратен

и не какво да е, а свобода?

Въпросите забиват клюн в сърцето

и заразяват с болката кръвта.

Съхнат преждевременно крилете,

разперени за доза свобода.

Но предозиран с голи обещания,

в просия ми премина младостта.

За свободата няма състезания,

защото тя е просто - свобода.