Противоположности
Противоположности
Морето ме посрещна със усмивка
и някак мигновено се разбуни.
Една вълна солена ме оплиска,
загледана към бронзовите дюни.
Към пясъка внезапно се забърза.
По гребена й неспокойни плуват,
чертаещи студени струни, сълзи.
Водата и земята се целуват.
Морето, насъбрало сетни сили,
вълните праща в свойта безметежност-
от ревност яростни, за ласки нежни,
но винаги с любов брега залива.
Във него нощем гушва се луната.
Вълните пък са неговото стреме,
понесли я надолу към земята
от пазвите й топлина да вземе.
Обичам те море, за миг неспиращо,
останало си все така първично!
Ти дишаш със вълните си пулсиращи
и винаги си толкова различно!
Обичам този къс земя, към който
морето непрестанно се старае
да я достигне в свойто безпокойство,
да я залее и я обладае!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
