Провидение
ПРОВИДЕНИЕ
Неразгадаема остава пенливата и тъмна течност,
която ме изпълва.
Не знам каква съм тук,
но няма да остана.
Ще скоча при врабците
във локвата до входната врата.
Не искам да отлитам!
Без шум ще потека.
И черната отсечка на мойто невростишие
посипвам - разтуптяна - с листа от портокал.
Най-лъскавата нота от свойто петолиние
в кибритена кутия ще крия до безкрай.
Кристални ли са дните след трескава промяна?
В немилост ли съм щом съм в образ на жена?
Прелива във очите ми здрач мръснобяла пяна.
Върху клепачите ми спи на капчици тъга.
Каква е тази течност?
Сироп за кашлица или отровна смес?
Не е ли ням копнеж?
Най-мътната минута от мойто ежедневие
ще пъхна под езика си.
Най-беглата целувка с момичешко вълнение
аз ревностно ще пазя във задния си джоб.
Тъгуват разстояния.
Разхождат се сравнения,
без смисъл, без да знаят
кой ден сме или час.
А може би е чужда онази течност в мен.
Ако не те е страх – изпий ме!
Във чест на мъртвото доверие
на пода ме разлей!
© Ива Койчева All rights reserved.
