Прозаично
Виждаме се всяка заран
с кучкарите пред блока,
опъват все повода за
облекчаване
сред тревите и цветята.
Защо бе, джанъм?
Нали там после ще се
боричкат и децата!
И ме подпитват
някак със насмешка -
ти си вече старец,
защо пишеш за любов?
А за какво да пиша, драги,
за смъртта ли? - Ядец!
Там е мрак! Няма нищо!
Неподвижен Космос!
Само червеите обсъждат
ревматичните ни кости.
Не искам тъмнина!
Два пъти преживях я!
Баста засега!
Петимен съм за Живота,
за родната природа,
за птича музика и песни,
за обич и тъга по Жената -
началото на всички начала!
И се моля, да бъде красота
и светлина!
А вие не изпикавайте
любовта си
сред цветята, уважаеми
кучкари!
Дано сте ме разбрали...
© Валентин Василев All rights reserved.
