Прозореца ще свети
Обагря се небето във червено
след огнения залез притъмнява,
слънцето отдалечава се уморено
сестра му, бледата луна изгрява.
Загубва яркост шарения колорит
и цветовете му преливат в сивота,
от тежка тъмнина и хлад покрит
града си ляга в ръцете на нощта.
Просветват прозорците, пулсират
шепнат нещо, истории споделят,
един на друг чаровно си намигат
не искат да угасват, да се разделят.
Замират в малките нощни часове
по-тъжно става, навред е тъмнина,
а прозореца ми, като очите ми две
остава буден, да излъчва светлина.
Високо от небето гледат звездите
безбройни и загадъчни, красиви,
тихо пристигат, влизат ми в очите
и стават те усмихнати и закачливи.
Прозореца ще свети, ще им бъде знак,
всяка нощ ще очаквам, да ме посетят,
от очите ми да прогонват тъга и мрак
с топлината си душата ми да заредят.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
