Ненаситна и щастлива,
непокорна, а и дива,
неподвластна, тя бе жива,
нереална самодива.
Дойде денят, във който осъзна,
че любов липсва в нейната душа
и беше съкрушена от това,
че никой не иска да стопли нейната ръка...
до мига, във който не откри своята съдба...
Жената-птица,
от тогава тя е жива и щастлива,
скромна, но пак дива
тази нереална самодива.
© Кристина Христова All rights reserved.