Mar 20, 2013, 7:59 AM  

Птицата-жена

  Poetry
776 0 0

Ненаситна и щастлива,

непокорна, а и дива,

неподвластна, тя бе жива,

нереална самодива.

 

Дойде денят, във който осъзна,

че любов липсва в нейната душа

и беше съкрушена от това,

че никой не иска да стопли нейната ръка...

 

до мига, във който не откри своята съдба...

 

Жената-птица,

от тогава тя е жива и щастлива,

скромна, но пак дива

тази нереална самодива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...