Птици в есента
Видях да се събира ято птици,
да се подготвят за пътя си на юг.
Видът на тези волни хубавици
в тъга остави ме, без дъх и звук.
„Говореха си”, образуваха дъга
и пърхащи, забързани, заети,
не виждаха, че давам им храна
трохи от мен, от тях не взети.
Ще отнесат на своите крила
от волния копнеж на лятото.
Отлитайки, за кой ли път сега,
отнемат ми по нещо от сърцето.
И как ли то е цяло и тупти
след толкова години на раздели?!
Запазва се, защото го крепи
спомена за нежните им трели.
Потръпвам днес от хладината,
която се промъква с есента.
Прохладата дълбоко в душата
прониква и седи до пролетта.
А нея, нея я очаквам...
защото идва с тях…
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Анета, браво. И като форма е успешно, а и ми допадна и като идея.
-
Поздрави и от мен!!!
Аз също изпитвам малко тъга при наближаването на есента. Не, че не я харесвам като сезон. Но предпочитам лятото.
Много хубав стих!!! -
Прекрасен,тъжен и в края си оптимистичен стих...
Поздрави,мила! -
Творческа пълнота, развръщане на екзистенциална проблематика, превъзходно подбрани рими, авторов успех.
Поздрав! -
Браво!
-
Хубав стих!
Тъга и есен!
Поздравления! -
Нарисувала си есенна картина,примесена с тъга!
Поздрав, Етчи! -
Прекрасно е, Етчи!
И как ли то е цяло и тупти
след толкова години на раздели?!
Запазва се, защото го крепи
спомена за нежните им трели.
ПОЗДРАВ И УСМИВКА ОТ МЕН
-
Хубаво е ,Етчи!
-
Ще отнесат на своите крила
от волния копнеж на лятото.
Отлитайки, за кой ли път сега,
отнемат ми по нещо от сърцето.
Много ми е близко това чувство. Но ще дочакаме пролетта а с нея ще ни се върне многократно и отнетото сега, нали?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
От мен/6/