Пускам птиците
ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора.
Пускам птиците:
с радостен писък
разкрояват небесната длан,
неприели земята за истина
и покоя за своя съдба.
Пускам птиците!
Клетката празна е,
ала утрото грее над мен.
Аз сега съм богата с очакване:
мое е едно цяло небе!
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора.
Пускам птиците:
с радостен писък
разкрояват небесната длан,
неприели земята за истина
и покоя за своя съдба.
Пускам птиците!
Клетката празна е,
ала утрото грее над мен.
Аз сега съм богата с очакване:
мое е едно цяло небе!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
