ПЪТИЩА
Пътища мои - желани, незрими,
вие сте моят отдушник и плач.
Вие създадохте моето име -
аз ви утъпквам от сутрин до здрач.
Мойте успехи и моите грешки
плод са на пътя, по който вървях.
Бяхте различни - леки и тежки,
ала стоически аз ви търпях.
Днеска сте същите - няма да скрия,
трудности има по-много дори.
Ала сърцето от тази магия
в плен е, и иска до край да върви.
Пътища мои - чертайте съдбата!
Аз ще препускам, крещящ и смълчан.
Искам да стигна с успех до вратата
на магистралата гладка - но сам!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
