May 29, 2022, 10:16 PM

Q♡

  Poetry
400 0 0

Кажи ми какво искаш да направя,
само да те държа в прегръдките си
Не може да се отрече, че химията между нас бе толкова силна
Не мога да се отърся от тези спомени, които царят вътре
Студено е, откакто не сме заедно
и където и да отида всичко е толкова скучно
Ти взе усмивката ми със себе си и сложи край на щастливите дни
Просто погледни в очите ми и ще видиш болка
Слушай сърцето си и то ще ти каже "стой" и ако боли
Душата не може да чака да те види отново,
но история свърши и превръща се прахта в скръб
Не забравяй и този прах ще те обича
Това сърце е твое, бие само за теб
Все още знаеш как да ме накараш да се усмихна
Ти си моята Q♡

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...