Mar 16, 2005, 4:07 PM

Раздвоение 2

  Poetry
881 0 1
Той отново не видя сълзите ми,
както винаги пропусна любовта,
в моите очи тъгата синя
той никога не е разбирал.

А ти отново подаде ми ръка.
И този път до мене беше ти.
И в твоите прегръдки аз открих:
нежност,страст,любов..

Също като в онзи ден,
в онази наша тъжна вечер,
сърцето ми пленено от студа
само ти с целувка стопли..

И винаги до мен си ти,
всеки път, когато той рани ме..
В твоето сърце аз имам място,
но моето пренадлежи му.

Тъгата винаги ще е във мен,
докато сърцето ми за него бие,
но най - жестокото в това е,
че ти ще бъдеш моята опора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичаш, а имаш си любим
    сложно, но решимо...
    всъщност както е в живота
    сигурно ще дойде трети
    който ще те обземе за секунди
    от главицата до сладките крачета

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...