Mar 16, 2005, 4:07 PM

Раздвоение 2

  Poetry
878 0 1
Той отново не видя сълзите ми,
както винаги пропусна любовта,
в моите очи тъгата синя
той никога не е разбирал.

А ти отново подаде ми ръка.
И този път до мене беше ти.
И в твоите прегръдки аз открих:
нежност,страст,любов..

Също като в онзи ден,
в онази наша тъжна вечер,
сърцето ми пленено от студа
само ти с целувка стопли..

И винаги до мен си ти,
всеки път, когато той рани ме..
В твоето сърце аз имам място,
но моето пренадлежи му.

Тъгата винаги ще е във мен,
докато сърцето ми за него бие,
но най - жестокото в това е,
че ти ще бъдеш моята опора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичаш, а имаш си любим
    сложно, но решимо...
    всъщност както е в живота
    сигурно ще дойде трети
    който ще те обземе за секунди
    от главицата до сладките крачета

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...