Раздвоение
Отново тръгваш след съня недосънуван
от звездните пътеки към житейските плесници.
И иска ти се - във съня си да си буден
и да е сън тревогата във парещи зеници.
Но както има огънят свещеното си място
в пределите на всяка отчужденост,
така и в истината, за която си наясно,
се вместваш с цялата си откровеност.
И вярваш: пламъците са онези огнеборци -
заложили живота си на губещата карта.
Затуй, побегнете ли през горящия прозорец,
не ги винете дълго за разпалените страсти.
Че те са само връх на айсберга, на който
невидимата част е поривът неподозиран.
А тръгнеш ли като зора към хоризонта,
не може по средата на пътя си да спираш.
Законът за взаимното притегляне е в сила
за търсещия в себе си кодираните чувства.
Макар че раздвоение зъбите си е впило
във не една душа и услужливо я разкъсва.
Но щом не блика кръв и болката е нещо свято -
дали са сън следите на скритата порочност?!
И щом планета малка, изглежда, е земята -
защо човекът още е недостъпен космос?
© Любен Стефанов All rights reserved.
