... Раздяла...
... Раздяла...
Замълчи!... Не искам да слушам
празни думи и мили лъжи!
Казвам ти - всичко е минало помежду ни!
Ах, да знаеш колко много боли...!
Тази болка отвътре разяжда,
а ти... не спираш мен да виниш!
Виновна ли съм, че търся щастие...
Или пък ти, че искаш да бъдеш щастлив!?
Виновни няма, но... няма щастливи.
Нека всеки по своя път си върви,
вместо с теб да сме двама нещастници,
взаимно обвиняващи се в лъжи!
Пожелай ми любов и късмет,
както аз го желая на теб!
Не плачи! И не искай от мен
да те гледам така унизен!
Нека запомня усмивката,
онази, с която изведнъж ме плени!
И помни, че си тук, във сърцето ми,
и никой никога няма да те замени!
MariAngel
© Марияна Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
-
"Тази болка отвътре разяжда,
а ти... не спираш мен да виниш!
Виновна ли съм, че търся щастие...
Или пък ти, че искаш да бъдеш щастлив!?"
Хубаво! -
много хубав стих личи си че момчето е наранено а когато един 1овек е наранен и неможе да приеме едно нещо тапси вината в другите поздрави продалжаваи все така
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
