Feb 22, 2007, 3:29 PM

раздяла

  Poetry
989 0 0

Когато очите плачат, сърцето го боли,
то за теб си спомня, спомня си и
песента на раздялата, която ти му пя.
Това беше нашата песен, песента на любовта.
Сега е късно да се съберем,
сега е краят на любовта.
Ти за мен бе всичко,
ти за мен беше свят, изпълнен с мечти.
Сега си просто непознат,
сега те подминавам, без дори : "Здравей!"
Това може би боли, но ти не помисли преди,
че с измамата идва и краят на щастието,
което споделяхме в радостни и тъжни дни.
Не искам да се разделим, не искам да страдаме от това,
но ти сам си избра самотата да бъдеш сам.
Когато очите плачат, сърцето го боли,
боли го да си спомни това, което ти причини,
боли го да си спомни всичко, което преживя
заедно с теб.
Сбогом, сбогом мили мой и бъди щастлив,
щастлив с другата любов след мен
и нека тя ти донесе повече радост от мен,
да бъдете щастливи, както с мен не можа.
Сбогом, сбогом, любими мой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Мечкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....