Feb 15, 2006, 11:29 AM

Разговор с луната

  Poetry
1.3K 0 4

 

- Къде?

- В звездите.

- Когато?

- Когато пеят във нощта.

- С кого?

- С когото изберат.

- А как?

- Както те решат.

- А иначе?

- И те не знаят още.

- Защо тогава...

- За да запееш с тях.

- А ... любовта?

- Не ще я те забравят.

- А аз?

- Предходното ще ти подарят.

- А ... той?

- И той ще бъде там.

- Където?

- Където си и ти.

- А ние?

- Ще има "ние", обещават.

- А те?

- И те.

- Ами какво?...

- Каквото стане.

- Ще зная ли?

- Ще знаеш, още как.

- Ами кога?

- Когато всичко мине.

- Толкова ли късно?

- Достатъчно е засега.

- Те няма ли да споделят?

- Не, няма, забрави това!
- Да чакам?

- Да, чакай!

- Сама?

- Сама, сама...

- Но докога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....