РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ
Когато търсиш моите очи -
две светли рани в тъмното начало,
грехът когато ярко загорчи
като в пропукано от чувства огледало;
когато търсиш моите ръце -
преплетени от страсти две въжета,
завързали в безкрайното море
теб - корабът, разбиващ ледовете;
когато търсиш моите мечти,
покрили се под було от безверие,
залостени зад няколко врати,
загубили ключето си-доверие;
когато търсиш моята душа-
камбана, в храма още непропяла,
обречена на толкова неща,
но главното - за теб да бъде цяла…
Безброй ”когато”… Но не се сърди,
от пъзела създавам те - изящна,
не съм художник аз, като Дали,
но ти за мен иконно си прекрасна.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
