Тая ни есен... Топлата. Тя ми е на душата.
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.
Лист подир лист сме заедно. Мойта ръка е в джоба ти.
Рамото ти, познатото, толкова е удобно.
Мокри от студ са пейките. Погледите ни – топли.
Вятърът, скрит сред вейките, тихо надава вопли.
Във аромата на пушеци сладко се губи парфюма ти.
Кучета две се душат. Там две жени одумват ни.
Глупаво се целуваме (малко сме поотвикнали -
женени сме от сума ти време и сме си свикнали...)
Спираме край сергията с печени кестени. Дъхави.
В шепите си ги криеш. В моите няколко пъхаш. ...