Различен ден
Този ден е различно усмихнат
и навярно, защото е мой,
закачливо в очите ми спира…
Но и там не намира покой.
Просто взима две шепи надежда
и идея за луди мечти.
Може би любовта ми усеща,
щом с лъчите на слънце струи?...
И е толкова пролетно влюбен,
като жадна за ласки жена…
Даже вятърът, леко учуден,
сякаш спира до мойта врата.
После с твоето име кръщава
и деня, и цветята дори…
А когато звездите изгряват,
с твоя глас във съня ми шепти.
Този ден е до лудост различен
и така ми прилича на теб-
в любовта ми до болка се врича,
щом реши, че му трябват криле…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
