РАЗЛИЧЕН СНЯГ

Снегът пристига.

Населява гъсто

на въздуха прозрачен синевата

и гали с неумели хладни пръсти

кафявата косица на тревата.

Снегът пристига.

Хладно слънце свети,

прелитат едри сребърни парцали –

като че пърха някъде в небето

огромно ято птици…

… Но едва ли.

Това е топъл дъх, замръзнал горе

– не нечий топъл дъх... по-скоро ничий –

поел надолу, към света на хората,

еднакъв всеки път – и тъй различен.

Бях писал някога, че снеговете

от сивата безбрежност долетели,

са сякаш бели сватбени букети,

или прозрачни сватбени дантели...

Бях писал някога, че, снежно-бяла,

вали безкрайна чистота над мене,

като сребрист чаршаф в родилна зала

и пелена за току-що родено...

Бях писал, че могилите отсреща,

затрупани от снежната вихрушка,

като че сетния си ден посрещат,

облекли бели ризи – по хайдушки...

Бях писал...

Но се трупат преспи бели –

еднакви всяка зима – и различни,

и не на пелени и на дантели –

днес на саван снегът ми заприлича…