Размисли
Стоя и в сайта стихове чета.
За липса на любов и изневери страшни.
За тъжни раздели и пътища прашни.
За разбити сърца
и неродени деца...
За хора с две лица…
И се питам ей тъй на...
Ми к’во стана с любовта?
Защо тъй бързо бяга?
Някак... туй не и приляга.
Може пък залисани във суета
забравяме доброто във света,
а тез, които много ни обичат
оставяме след нас да тичат.
Затова животът ни е празен.
На моменти даже и омразен.
Изпълнен с псевдо доброта
или с душевна нищета.
И тогава пак се питам.
Дали са нужни чувства и емиции
във свят изпълнен със промоции?!
Дали е нужна любовта
във свят изпълнен със тъга?!
А нещата тук са много лесни
просто трябва да сме честни.
Да не крием своите лица
и отворим нашите сърца.
Тогава?!
Ще усетим Любовта голяма
‘щото тя е “спорт“ за двама.
Из главата ми такива мисли шетат
гледайки животът променлИв.
Както и да ни преметат
ти Животе си красив.
София
29.05.2017 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
