Размисъл
РАЗМИСЪЛ
Сън кратък е всичко – богатство и слава.
В свят вълчи е лудост да бъдеш човек.
Душата, калена в небесна жарава,
пред рай предпочете път земен... Нелек.
Трънлив и неравен, почти се изниза.
А колко ли още до Божия храм?
На ближен дарих и последната риза.
Остана ми само сърце да раздам.
Към лъвския пай не протягам десница.
Не ми е в кръвта да съм вълк-единак.
Ни плаха сърна, нито горда орлица.
Сама съм, на кръстопът. И няма знак!
Къде ли ме води закрилница-фея?
Нали съм Дух, гост от далечна звезда.
Безплътна, незрима, танцувам и пея.
И плача над Словото - жива вода!
Зараснаха рани, топи се – тревога.
Закусвам с надежди, вечерям с мечти.
Светулка щастлива съм, влюбена в Бога.
Света озарила... когато лети!
© Павлина Стаменова All rights reserved.
