Размисъл
Как искам да мога всичко да дам,
да бъда отново с теб,
за теб звездите да свалям.
Градина пълна с живот да ти дам…
Как искам до мен сега да си ти,
но вече е късно, връщане няма.
Искам отново да чувам гласа ти
сама съм, сърцето ми спира да бие.
Търся те сляпо, в мрака студен,
ала криеш се ти от моята нежност.
Колко празно и сиво е вътре в мен,
желанието мое тъй силно гори.
Как искам себе си аз да ти дам,
да се любим с теб под небе от мечти,
но ти си твърде далеч – аз знам …
Сърцето ти вече за друга тупти.
© Светлана Иванова All rights reserved.
