Aug 27, 2015, 6:12 PM

Разочарование

  Poetry
406 0 0

Вода. Пеещи фонтани.

Деца. Писъци и смях.

Лято. В разгара на сезона 

аз и ти - на пейката сами.

Настъпващ здрач.

Стари спомени. Усмивка.

Ръце треперещи - бастун.

В падащата нощ внезапно - гръм.

Бягащи хора.

Ние, като всички от набора,

измокрени  в таксито и дим.

Августовска неволя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...