Мъка, болка и недоумение
са чувствата, връхлитащи сега.
Необясними емоции и угнетение
усещам с трепета на своята душа.
Дали защото петък е, разпети,
със изпени хиляди псалма,
енергия необяснима, важна,
равносметка на отминали дела?
Не знам. Но искам да опитам
да обгърна всичко в светлина.
За да бъдем ние, но различни,
по-човечни и с духовна свобода!
© Диляна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
