Мъка, болка и недоумение
са чувствата, връхлитащи сега.
Необясними емоции и угнетение
усещам с трепета на своята душа.
Дали защото петък е, разпети,
със изпени хиляди псалма,
енергия необяснима, важна,
равносметка на отминали дела?
Не знам. Но искам да опитам
да обгърна всичко в светлина.
За да бъдем ние, но различни,
по-човечни и с духовна свобода!
© Диляна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
