Сълзите, Боже – стъпки бели
по пътя кървав към Голгота.
Вървим след Теб в надежда, вплели
да вкусим хляба на живота.
В молитва болката Ти галим,
скърбим до майка Ти на кръста,
светилникът ни е запален,
макар тъгата да е гъста,
макар в нас болката да вие,
жадуваме за твойта милост,
очакваме и славим ние
Възкресната Ти Свята сила.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
