Разпетият ми петък ме намери
Тази лудост пак ли ме споходи?!
Пак сънувам, докато съм будна...
Празен поглед... Като сляпа ходя...
и... зомбирана... като от вуду.
Будна съм, а смях сънувам бистър
в две очи. (Май само в тях се будя...)
Сдържам си дъха, за да не мисля...
Ала как се сдържат мисли луди?!
Стъпвам леко, сякаш съм ефирна...
Всички Не-та в гърлото ми спират...
Пак онази лудост, най-безумно
хапе сетивата ми! (Да не заспиват.)
Как ли да заспят, като леглото
със коприва пак съм си застлала?!
А възглавницата мека се превърна
в камък твърд... (И не добре издялан.)
Божичко, нали си дадох дума,
тези чувства вече да не вкусвам!
(Дяволчето, дълго приковавано,
се изплъзна, сграбчи ме изкусно...)
Всичко ми обърка! Пулса... ритъма...
Нито спя, ни денем съм събудена.
Ту ми е студено, ту съм жарка...
(Бясна съм си, че така съм влюбена...)
Тъкмо пред Великден! Уж във пости...
Как пък с дявола улучих да вечерям?!
Страстна седмица... Горещи нощи...
... И Разпетият ми петък ме намери...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
радвай се 
